Смирението е първото стъпало към духовно съвършенство

 

“Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека.”

(Мат. 15:11)

Великденски пости през 2019 година са от понеделника след Сирни Заговезни на 10 март 2019 година до 28 април 2019 година.

Принципно постът не е най-обикновена диета, за каквата много хора го мислят. Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

В Стария Завет има много места в които се споменава за поста:

– Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.

– Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).

– Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител и др.

Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста. От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените „заговезни“ – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите.

Великденските пости са най-строгите пости в годината и през тях са забранени църковните бракове.

Според Православието, постът изключва всякакви храни с животински произход: не само месо, но и тъй нареченото „бяло блажно” – мляко, млечни продукти и яйца. В определени дни се разрешава риба, а в други дори олиото е забранено. Безгръбначните животни (охлюви, миди, октоподи) се считат за постни и са разрешени.

Постът обаче не се отнася единствено до храната – освен блажното, тогава са забранени още алкохолът, песните и хората, сватбите, интимните отношения между съпрузите.

40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. Затова се смята, че лишавайки се от блажна храна човек пречиства тялото и душата си. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си

Страстната седмица започва в Палмовата неделя, известна в България повече като Цветница. Тъй като клоните на палмите не са достъпни, върбовите клончета са разпространен заместител. Те се занасят в местните църкви и благославят от свещеници. Младите жени често ги оформят като венчета, които се носят по време на църковните служби и след това се хвърлят в река с надеждата, че бъдещият им съпруг ще ги намери.

Великият четвъртък е ден за боядисване на яйца за хората, които продължават да следват старите традиции. Първото великденско яйце трябва да бъде оцветено в червено, което символизира кръвта на Христос и след това често се заравя на полето, за да се осигури плодородие или се съхранява в къщата до следващия Великден, за да донесе щастие на семейството. Боядисват се и много други яйца на този ден, много от тях също в червено и украсени с декоративни кръстове и други религиозни символи.

Въпреки всички правила всеки сам решава как да пости. Някой напълно го отричат, други се опитват да го спазват, трети скат, но им липсва воля, четвърти са болни и не издържат…. Всеки има свободна воля за избор. Господ не случайно е създал човека със свободна воля. От избора на всеки зависи как ще подреди живота си, всеки сам кове своята съдба!

Автор: Гена Живкова-Чолакова