Щом споменем думите „традиционно българско ястие“ в  главите ни веднага изниква изображението на БАБИЦА!  И то не коя да е, а домашната баница на баба.

Съществуват  множество рецепти и различни варианти на баницата. Например в зависимост от това дали корите се точат или се дърпат, тя може да бъде точена или теглена. Според  подредбата на пластовете баницата е вита или наложена, а на вкус може да бъде солена или сладка. Що се отнася до плънката изборът е огромен – сирене, тиква (тиквеник), зеле (зелник), лук (лучник), ориз (клин), месо, спанак, леща, боб, коприва (копривник), картофи (пататник) и много други.

За съжаление сведения за ранната история на печивото няма, но определено можем да бъдем сигурни, че то се е консумирало по нашите земи още от далечното минало. Доказателство за това е присъствието на баницата на почти всяка празнична трапеза на българина, свързана с народния календар. Малко от нас например знаят, че преди появата на козунака като традиционна храна за Великден са се приготвяли сладка баница и баница с коприва.

Що се отнася до името, смята се, че неговият произход  е свързван с развоя на праславянската форма „гъбаница“, която пък навярно произлиза от глаголите „нагибам се“ (навеждам , нагъвам) и „сгибам се“ (сгъвам се, свивам се).

В миналото баницата е присъствала на българската трапеза на всеки празник. В днешни дни се е превърнала в любимо ястие от ежедневието на малки и големи, особено за закуска.

автор: Гена Живкова-Чолакова