Произхода на една гозба, често е толкова интересен колкото е и вкусно самото ястие. В днешно време готвим и правим най-разнообразни рецепти, които ни допадат. А обръщали ли сме внимание, че някои от тях носят имената на реални личности?!

1. Торта Павловна – Торта „Павловна“ е кръстена на прочутата руска балерина Анна Павловна Павлова . Името й остава в историята и с въздушния и лек десерт, приготвен специално за нея. Тортата е лека и ефирна като балерината – целувачен блат и пухкава сметана. Отгоре се нареждат свежи ягоди или тропически плодове.

2. Торта Добуш – През 1885 г. на национална изложба за сладкарски изделия в Унгария, Йозеф „Добуш“, създава торта от 5 бисквитени блата и един карамелен с шоколадов крем, която не се разваля минимум 10 дни. Рецептата си той публикувал чак през 1906 г., когато се пенсионира. Добуш” е любимата торта на австро-унгарската императрица Елизабет, съпруга на Франц Йосиф.

3. Торта Сахер – Тортата „Сахер“ е създадена от един тинейдър в миналото. Историята й започва през 1832 година, когато австрииския политик Клевенс фор Метерних възложил на готвача си отговорната задача да създаде специален десерт за няколко важни гости. Тъй, като главният готвач се разболял, задачата се паднала на 16-годишния му помощник Франц Сахер.

4. Пандишпанова торта Виктория – Тортата е кръстена на британската кралица виктория,която обожавала да яде пандишпан. Като дете родителите и забранявали сладкишите, но след като се възкачила на престола, всяка вечер десерта й се състоял от различни пандишпани с различни глазури. В нейна чест Бъкингамския готвач измислил пандишпановата торта.

5. Сладкиш Наполеон – Според една от датските легенди този сладкиш бил опитан от Наполеон в двора на датския крал. Толкова го харесал, че помолил готвачите да си разменят рецептите. От тогава готвача му често му го приготвял и сладкиша останал в историята с неговото име.

6. Палачинки Сюзет – Палачинки „Сюзет “ били създадени в кафе дьо Пари в Монте Карло.По това време принц Едуард VII седнал със своята спътничка Сюзет да хапнат вкусен десерт. Поръчали си палачинки. Младия готвач толкова се притеснил, че по случайност разлял върху палачинките алкохол и запалил соса. Така поднесъл фламбирани палачинки. Кралските особи толкова харесали палачинките, че принца ги кръстил на своята спътничка Сюзет и тала останали и до днес.

7. Салата Цезар – Салатата „Цезар“ всъщност е получила името си не от римския император Юлий Цезар, а от италианеца Цезар Кардини. Той е живял в САЩ, където след Първата световна война е въведен сух режим. Кардини се мести в мексиканския щат Долна Калифорния и отваря италиански ресторант в най- град Тихуана. Една вечер ресторантът бил пълен с празнуващи клиенти и продуктите в кухнята започнали да свършват бързо. Затова Цезар бил принуден сам да прави салатите с наличните остатъци от продукти и така изобретил онова, което и до днес познаваме, като салата „Цезар“.

8. Пица Маргарита – Тя е кръстена на Маргарита Савойска, съпруга на неаполитанския крал Умберто I. В края на 19-ти век тя тя отива на ваканция в Неапол и посещава най-добрата пицария в града на известния пицар готвач Рафаеле Еспосито. Майстора пицар й предлага 3 варианта на пици. Кралицата избира пицата с червени домати, бяла моцарела и зелен магданоз – цветовете на италианското знаме. След това става кръстница на пицата.

9. Руска салата или салата Оливие – Салатата, която у нас наричаме „руска“, в Русия всъщност се нарича салата „Оливие“. Оригиналната й версия, е създадена от белгийския майстор-готвач Люсиен Оливие, които създава в Русия прочутия ресторант „Ермитаж“ и с нея впечатлява руския елит.

10.Яйца по Бенедектински – През далечната 1894 г., в Ню Йорк, Лемуел Бенедикт се прибира след тежка пиянска вечер в хотела и си поръчва кифла с пълнеж по избор на готвача. Келнера обаче бърка поръчката и доставя препечена филийка, яйца на очи, бекон и сос Холандес. Когато Бенедикт вижда всичко това, вдига скандал, но след като опитва предложеното му ястие, решава, че то трябва да носи неговото име.

11.бьоф ‘Строганов –Това ястие носи името на Павел Строганов, руски държавник от 19-ти век и военен лидер, който командва разделението в Наполеоновите войни. Семейството на Строганов е било едно от най-заможните и влиятелни в Русия. За релакс той решава да участва в кулинарно състезание и го спечелва. От тогава яденето, с което е спечелил носи неговото име.

12.Сндвич – сандвич въщност се свързва с английския пер Джон Монтагю (1718 – 1782 г.), четвърти граф на областта Сандвич в Кент. Описват го като страстен картоиграч. В разпределянето на картите и в играта за него била ценна всяка секунда и затова карал прислугата си да му сервира тънко парче говеждо месо, между две препечени филийки хляб. Тези две филии с плънка още по това времето се превърнали в предпочитана храна за много благородници, които започнали да си поръчват: „същото като на Сандвич“. Този израз бързо бил съкратен до една дума – сандвич, която е актуална и днес. Всъщност през 1762 година думата сандвич за първи път е спомената, като нарицателно име от английския историк Едуард Гибън. Описвайки лондонските клубове, той посочва, че в тях джентълмените разисквали политиката на чаша чай със сандвичи.

13.Карпачо – Ситно нарязаното и пикантно подправеното говеждо месо, което се сервира често в скандинавските страни, дължи името си на италианския художник Виторе Карпачо (15 век). Причината била, че цветът на ястието приличал на червения нюанс, който Карпачо често използвал в картините си.

14.Сос Бешамел – Бешамел пък е името на маркиз на крал Луи XIV – главен иконом на Краля Слънце, финансист и посланик. Смята се, че самият маркиз открил случайно соса, докато се чудел с какво да подправи порция сушена риба треска.

15.Сос Беарнес – Обикновено се смята, че името му е свързано с областта Берн. Всъщност връзката е косвена, защото сосът (с естрагон) е кръстен на френския крал Анри IV (1553-1610) или по-скоро на неговото прозвище le Grand Bearnais – Великия берничанин.

16.Шампанско дон Перинион – Пиер Дом Периньон (1638-1715) бил сляп френски монах бенедиктинец, експерт в производството на вино и създател на първото истинско шампанско в края на 17 век.

17.Коктейл Маргарита – Това е коктейл, съдържащ текила, лайм и портокалов ликьор. Измислен е от американската актриса Рита Хейуърт през 40-те години на ХХ век. Истинското ѝ име е Маргарита Казино и преди да започне филмовата си кариера, тя танцувала в нощните клубове на Тихуана. Една нейна приятелка била алергична към всякакъв алкохол освен Текила, затова Маргарита-Рита забъркала коктейла за нея.

18.Бонбони Моцарт – В Залцбург, родният град на композитора Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), са създадени едни от най-обичаните шоколадови изкушения, пълни с марципан и нуга – Бонбони Моцарт. Предприемчивите жители на града решили да слеят двете легенди в едно и през 1890 г. започнали да предлагат бонбоните под името Моцарт.

19.Хляб грахам– хлябът приготвен от пълнозърнесто брашно е кръстен на името Силвестър Грахам (Греъм), презвиторски проповедник от 19 век, защитник на пуританството и ползите от вегетарианството.

20.Чай Ърл Грей – традиционно английската напитка носи името на Чарлз Грей, втори лорд на Ърл Грей и британски министър председател. Той толкова харесал чая, с който го почерпили в Китай, че поискал напитката със специфичния цитрусов аромат на бергамонт да бъде възпроизведена от производителите на Острова, където я увековечили под името „Ърл Грей“.

21.Мелба – Десертът мелба е кръстен на оперна певица. През 1892 г. оперната певица Нели Мелба участва в премиерата на операта „Лоенгрин“ в Ковънт Гардън. По това време херцогът на Орлеан решил да даде официална вечеря, в нейна чест и специално за случая поръчва на готвача да измисли нов десерт. Шеф-готвачът на лондонския хотел „Савой“, където се състояла вечерята – Аугуст Ескофаи , решава да представи десерта използвайки ледена скулптура на лебед, наподобяващ митичния лебед от първото действие на Вагнеровата опера. Лебедът носел праскови в легло от ванилов сладолед, гарнирани със захарен памук. Австралийската оперна певица била толкова поласкана и приятно изненадана от рецептата, че разрешава десертът да носи нейното име.

Автор: Гена живкова-Чолакова