статии

Полезните свойства на Белият равнец

  • 29.03.2019

Здраве от природата с билката бял равнец

Белият равнец е многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло, с двойно или тройно пересто нарязани листа. При основата листа са с дълга дръжка, стъблените — седящи. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба си са люспести, червеникавокафяви, а в средата — зелени. Цъфти от юни до септември. Най-добра е за събиране през юли и август.

Расте по тревистите места, край пътищата, по ливадите, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина. За лечебна цел се използуват цветните кошнички (Flores Millefolii) и надземната част (Herba Millefolii), отрязана 15—20 см от върха.

Химичен състав. В надземната част се съдържа от 0,20 до 0,50% етерично масло, чиято главна съставка е хамазуленът (50%), образуващ се от горчивия сесквитерпенов лактон матрицин (0,05—0,10%) при дестилация на растението с водни пари. Освен хамазулен етеричното масло съдържа сесквитерпена а -ка-риофилен и други моно- и бициклични терпени: а- и  в-пииен, цинеол, туйои, камфора, борнеол, сложни естери. Билката съдържа още горчивото вещество ахилени, дъбилни вещества, алкалоиди, флавоноида лутеолин-7гликозид, органични киселини, витамин С и К, аспарагин, нитрати и др.

Има антисептично и кръвоспиращото действие. Растението има също известно болкоуспокояващо и ободряващо действие. То нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противозъзпалително действие, свързано със съдържащия се в етеричното масло хамазулен.

С лечебна цел се използват цветните кошнички и стръковете, които съдържат  етерично масло, дъбилни вещества , алкалоиди , флавоноиди, органични киселини,  витамин С и К и др.

Прилагат се като кръвоспиращо средство, при стомашни  възпаления  с  болки  (гастрит,  язва ),  при  колит ,  газове ,  бъбречни  заболявания,  сърцебиене, главоболие и др.    При кървящи венци. Вземат се 15 гр . ситно надробени цветове и стръкове от  бял равнец и се заливат е 1 чаена чаша вряща вода. След като изстине, запарката  се прецежда и е нея се жабури устата.

Moжeтe дa ĸoмбиниpaтe бял paвнeц и c двe дpyги лeĸoвити билĸи – чepeн бъз и мeнтa. Ocвeн c тяx и лиcтaтa oт мaлини ca дoбpa ĸoмбинaция, зa дa cвaлитe тeмпepaтypaтa cи. Caм пo ceбe cи бeлия paвнeц e дocтa гopчив, тaĸa чe дoбpe e дa гo ĸoмбиниpaтe, зa дa пoдoбpитe вĸyca нa oтвapaтa, a и дa я зacилитe.

Белият paвнeц лeĸyвa и oтoцитe в ĸpaĸaтa, ĸaĸтo и пpoблeмнитe paзшиpeни вeни. Зa цeлтa мoжe дa cи пpaвитe вaнa вeчep нa ĸpaĸaтa c oтвapa oт бял paвнeц или пъĸ дa cи нaпpaвитe дoмaшeн мexлeм oт билĸaтa. Зa вaнaтa ca ви нyжни мaлĸo лaвaндyлoвo мacлo, шeпa cyx бял paвнeц и тoплa вoдa. Kиcнeтe ĸpaĸaтa пoнe 20 дo 30 минyти, зa дa yceтитe oблeĸчeниe oт oтoцитe и дa възoбнoвитe дoбpoтo ĸpъвooбpaщeниe.

При язва на стомаха и дванадесетопръстника:

Взема се 1 супена лъжица от  билката,  залива  се  е 250  мл. Вряща  вода  и  се  оставя  да  престои  1  час. От  прецедената запарка се приема по 1 супена лъжица 2 часа след ядене.

При болезнена менструация:

Вземат се 2 пълни чаени лъжички стръкове от  бял равнец, заливат се е 250 мл. кипяща вода и след 15 минути се прецеждат. Пият  се по 2/3 чаши топла запарка дневно. Курсът на лечение трае 2 седмици.

За стягане на венците:

Приготвя се запарка, като 15 г оситнена билка се залива с 200 см3 вряща вода. След като изстине, запарката може да се прави гаргара при кървящи венци, възпаление на устната лигавица и др. Запарката трябва да се прилага в продължение на 1—2 седмици, за да се получи добро лечебно действие.

При рани, изгаряния, екземи:

Взема се изсушен цвят от бял равнец, залива се е  чист зехтин в съотношение 1:10 и сместа се оставя да престои 40 дни. Употребява  за мазане на рани, изгаряния, натъртвания, екземи.

Внимание!  При  продължително  приемане  и  в  големи  количества  билката  действа токсично!   

Автор: Гена Живкова-Чолакова