статии

Какво знаете за Ксилитола?

  • 31.10.2019

Ксилитолът е натурален подсладител, който става все по-масово използван като заместител на захарта, като е сравнително по-скъп от останалите изкуствени подсладители на пазара. Представлява екстракт от дребни горски плодове, зеленчуци, царевични кочани, бреза, гъби. Зъболекарите го препоръчват като заместител на захарта, защото не предизвиква зъбен кариес и заболявания на венците. Допустимата дневна доза ксилитол е 50 гр. Има вкус и цвят сходен със захарта. Въпреки че калоричността на ксилитола е много сходна до тази на захарта, а в същото време сладостта му е съпоставима с тази на захарозата, биологичната ценност на подсладителя е много ниска. Именно поради тази причина ксилитолът е един от най-разпространените заместители на захарта. Използва от диабетици и хора, страдащи от затлъстяване, защото не влиае на нивото на глюкоза в кръвта.

В света 40 страни са одобрили ксилотол за консумация. Хората, диагностицирани с диабет или онези, които искат да ограничат захарта, могат да го използват, но след консулацията с лекар.

В хранително-вкусовата промишленост ксилитол е познат като добавка Е967. Той се използва в производството на нискокалорични продукти и такива, без съдържание на захар. С помощта на ксилитола се придава сладост на редица десерти на основа на мляко и млечни продукти; на плодове и зеленчуци; зърнени култури и яйца.

Ксилитолът се използва в направата на сухи мезета, желета, мармалади, сладоледи, бонбони, шоколади, карамел. Подсладителят намира широко приложение в производството на изделия от сушени плодове; на основата на нишесте; в сладкарски и тестени продукти. Ксилитолът влиза в състава на дъвки, сосове, месни изделия, горчица, колбаси и майонеза. Освен като подсладител, добавката изпълнява ролята на стабилизатор, овлажнител и емулгатор.

Ксилитолът се използва в медицината, влизайки в състава на разтвори за инжектиране. Във фармацевтиката се използва за производство на витаминни комплекси, сиропи, сладки дъвчащи таблетки, сиропи, подходящи за диабетици.

автор:  Гена Живкова-Чолакова