Всички обичаме бижута, историята им е хилядолетна. Хората винаги са имали усет към красивото и още от древността са изработвали и носели изящни накити. Думата бижутерията идва от френски bijuoterie – изкуството да се произвеждат разнообразни накити и украшения от различни видове материали – благородни и полублагородни метали, скъпоценни, полускъпоценни и изкуствени камъни, дърво, мидени черупки, корали, синтетични материали и други. Най-често срещаните украшения са обици, гривни, огърлици и пръстени, но взависимост от географското разположение, култура и историческата епоха тяхното разнообразие варира. Най-често използваните метали са сребро, злато и платина. Редица известни художници са се занимавали с дизайн на бижута, като например Луис Комфорт Тифани, Алфонс Мария Муха, Жак Картие, Петер Карл Фаберже, Рене Ларик и др. Първите достигнали до нас украшения са от епохата на палеолита. В пещера в Мароко са открити мъниста от черупките на морските охлюви ‘Nassarius’, които датират от около 110 000 години пр.н.е. В Кения са открити продупчени мъниста, направени от черупката на щраусови яйца, които са на 40 000 години. През неолита започват да се използват по-меки материали като кост, зъби, дърво, камък и рог. Друго нововъведение от тази епоха е керамиката.Съществено изменение настъпва през халколита, когато започват да се обработват металите. Огърлиците, медальоните, пръстените, наушниците, коланните токи, обковите са изработвани от мед, бронз, злато и сребро, като едновременно с това се усъвършенства обработката на най-различни скъпоценни камъни. Грубо казано това е периодът между 5000-6000 г. пр.н.е. От този период в България най-старите известни накити са от Варненския халколитен некропол, датирани 4400-4100 г. пр.н.е. Те са изработени от ковано злато и включват диадема, обици, огърлица, нагръдник, гривни и токи за колан. Смята се, че находките от „Варненското злато“ са най-старото технологично обработено злато в Европа и света. Египет и Месопотамия са първите древни цивилизации, които започнали организирано производство на бижута. Техните постижения и напредък в областта на металургията и събирането на камъни са изиграли сериозна роля в развитието на бижутерията. В началото мъжете носели бижута, показващи техния социален статус, използвали ги като амулети, които ги защитавали в битка. Египтяните вярвали, че някои възпаления могат да бъдат лекувани с мед. Ето защо на много рисунки и папируси са изобразени сцени със здрави хора, носещи масивни гривни, изработени от лечебния метал. По-специфични талисмани и бижута съпътствали починалите в задгробния живот. Бижутерията в Египет символизира сила, обществен статус, връзка с божественото на притежателя им и религиозна власт в общността, затова е характерна за богатите египтяни. В Древна Гърция предпочитаните скъпоценни камъни са изомруди, опали,а метисти и перли. По същото време на територията на днешна Сирия започва производството и обработката на стъкло. Едни от първите бижутерийни техники са изработени в този период в Шумер. Някои от тях се използват и до днес – филигране, гранулиране, щамповане и инкрустиране. В България от този период е Вълчитрънското златно съкровище. Развитието на ранната бижутерия може да бъде разделено, като процес, който силно се развива в три древни цивилизации – Египет, Индия и Китай. Египет и Месопотамия поставили стандарти в металургията и производството на стъкло.Индия успява да развие подобна връзка с малкото бижу, което става неразделна част от ежедневието и религията на страната. Индийските производители на накити били първите, които успяват да овладеят изкуството на злато събиране и обработване. С времето се превръщат и в движеща сила за невероятното разширяването на европейската цивилизация през епохата на откритията.На другия край на света, Китай успява да стане движеща сила в развитието на изкуствата и влиянието им бавно се разпространява с уникалния си стил в цяла Азия. Китайският дизайн в създаването на бижута се фокусира върху сцени на природата, животни и дракони и използване на нефрита като основен матерял.Повечето култури в даден исторически момент имат практиката да пазят големи количества богатства, съхранявани под формата на бижута. Многобройни култури също така имат практиката да дават сватбени зестри под формата на бижута или монети. Бижутата са използвани и като разменна валута или търговски стоки. Бижутата също могат да бъдат символ на членство в група.Чак в по-модерни времена накитите започват да играят ролята на аксесоар. Счита се, че стилът и индивидуалността на всяка жена не е завършен без бижу.