статии

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СИ ТРЪГНЕШ ОТ ТОЗИ КОЙТО ТЕ НАРАНЯВА?

  • 11.09.2018

Има хора, които неустоимо ни привличат, макар да усещаме, че са истински вредители за душевното ни спокойствие. Това са хора, които обикновено са близо до нас и в същото време остават безкрайно далече. 

Често се хващаме се като удавници за сламка за надеждата, която те размахват пред нас, понякога несъзнателно, друг път съвсем умишлено и манипулатишно. И въпреки това усещаме, че ръцете ни винаги остават празни, че пръстите ни улавят само въздуха.

Падаме по лице на земята. И не е нито за първи път, нито ще е за последен.

Обичаме да виждаме този човек, бихме направили всичко, за да ни се усмихне или зарадва. Копнеем да се докажем, но въпреки това в очите му все не успяваме да видим отражението, което чакаме.

Нещо ни подсказва, че този човек не е 100% с нас и никога няма да бъде, без значение колко силно го искаме… Той ни казва, че сме красиви или добри и искаме да го вярваме, защото думите му докосват онази струна в нас, която ни кара да изпитваме едновременно болка и удоволствие. Част от нас търси болката, която ни носи този човек. Живеем в един омагьосан кръг, в който ту си тръгваме, ту се връщаме, ту прощашаме, ту се надяваме….

Истината е, че просто не искаме да си тръгнем заради всички онези бъдещи обещания, които досега сме чакали и на които сме се надявали.

„Може би този път ще е различно“, казваме си с отчаян наивитет. Знаем, че няма да е така, но въпреки това предпочитаме да си заровим главата в пясъка. В същото време гласът на разума ни казва, че доброволно се превръщаме в хора, които приемат да бъдат наранявани. Знаем много добре какво се случва, какви ще са последиците и защо това е лошо за нас. Знаем много добре каква е разликата между човек, който ни третира като свой приоритет, и човек, за когото сме просто възможност. Понякога гласът на разума печели битката, но обикновено за кратко. Нашите емоции заглушават гласа на истината, който крещи в лицето ни, и твърде лесно се отдаваме на желанието отново всичко да започе отначало. След това се обвиняваме, че сме слаби, че сме емоционално незрели… и вероятно сме прави.

Казвали са ни, че не трябва да се задоволяваме с по-малко, отколкото заслужаваме. Тогава защо го правим? Защо се поддаваме на изкушението? Защо доброволно отдаваме част от силата си на друг човек, който не ни зачита достатъчно? Нима това не ни омаловажава като личности?

А може би това ни кара да се чувстваме по някакъв изкривен начин живи, изпълнени с надежда, упорити, крехки… Отказваме да чуем съветите на хората около нас и сме напълно наясно с пораженията, които ще ни се нанесът. Единственото, което искаме, е да ни искат без значение от цената.

Нараняването е едно от най-интимните преживявания, които можеш да имаш с един човек. Случва се дори на най-силните между нас, защото всички имаме чувства и спомени, с които не искаме да се сбогуваме. Но е време да си дадем сметка, че макар да не е в нашите възможности да контролираме как се чувстваме, можем да контролираме как другите се държат с нас, как им ПОЗВОЛЯВАМЕ да се държат с нас. Не можем да променим хората до себе си, но можем да променим КОИ хора да са до нас.

Колко болка още ще толерираме? Време е да определим своите граници и да решим какво искаме за себе си. Не е лесно, когато си заседнал в стари, познати модели на поведение. Но в края на краищата нашето щастие е в нашите ръце. Някои хора, колкото и да ни тегли към тях, просто не заслужават тази жертва. Помнете, че всеки човек има в живота си моменти, когато изпада в състояние на потиснатост. В такива дни човек обикновено се чувства сринат емоционално, непълноценен и неспособен да върши задълженията си и да бъде пълноценен в отношенията си с другите. Има обаче доста начини да не се поддадем на мъката и се справим бързо с негативните емоции, които тя поражда у нас.

1. Осъзнайте причината.

Постарайте се да си изясните, какво става с вас и вашия живот. Може би се измъчвате само от самотата, а не от факта, че не сте край любим човек? Възможно ли е твърде много да сте го идеализирали, само и само за да го запазите. Този факт трябва да се приеме и изживее, а не просто да се прогони от съзнанието. Мъката винаги има конкретна причина. Тя трябва да се открие, а не да се обвинява целия свят в несправедливост.

2. Бъдете отговорни към себе си.

Всеки от нас притежава способността да бъде щастлив. Съдбата е избор, нашият избор, защото ние сами избираме начина си на живот. И ако изпаднем в депресия или мрачно настроение не трябва да търсим причината за това в околните. Нима само те са отговорни за нашето щастие!? Върнете отговорността към себе си. Подобна емоционална независимост ще ви помогне да решите много проблеми от своя живот – и личен и служебен.

3. Контролирайте ситуацията.

Пристъпите на мъка могат да ви отнемат увереността в себе си. Вземете под контрол своите чувства, опитайте се да постигнете непринуденост и лекота в жестовете. Стремете се да виждате хубаво дори в лошото!

4. Обичайте се.

Хората в депресия трудно могат да направят нещо стойностно и хубаво. Винаги търсете причината, която ще ви мотивира. Хвалете се сами пред себе си. Опитвайте се да се почувствата по-добре, независимо какви са отношенията с хората около вас у дома и в работата – все пак това е преди всичко вашият живот. Занимавайте се със спорт – при движението организмът сам започва да изработва антидепресанти. Срещайте се по-често с приятели, разхождайте се, отдайте енергята си в нещо полезно, пътувайте, творете и правете всичко, онова което ви кара да се чувствате добре!