Тайнството на Еньов ден се основава на безкрайно старо българско знание, което прабългарите са наричали Аску. Обичаят е свързан с молитви към Тангра за благославяне на рода, неговото продължаване, като се е смятало, че в този ден той зареждал лъчите на слънцето със силата на любовта.

Знахари и лечители излизат да берат билки още в нощта преди празника. Най-чудодейните лекарства се правят докато билките са още пресни, не са загубили силата си, и затова се варят още същата нощ. За да имат те най-голяма магическа сила, се търси старо изоставено огнище на място, потайно и трудно достижимо от хората.

Билките са толкова много, колкото и вълшебствата, които творят отварите от тях. По-известни и основни съставки на магическото биле са чемериката, пелина, тинтявата и перуниката, игликата и росена, комунигата, изтравничето и обезателно цъфтящото по това време еньовче. От набраните билки жените правят еньовски китки и венци, които окачват на различни места у дома и през годината се използват за лек. А под големия еньовски венец всички минават за здраве, благодат и плодородие. Еньовденският венец се пази през цялата година до следващият празник, с неговите билки се церят болните през годината. От набраните билки в еньовденската нощ момите вият китки, които имат силата да привличат и омайват ергените, а билярките варят любовни и разделни питиета.

Този ден е и ден на билкаря, защото е свързан с брането на лечебни билки. Старите хора казват, че „Бог е дал и болката и билката за лек.“ Смята се, че на този прекрасен летен ден – един от най-дългите в годината различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено при изгрев слънце, защото в нощта срещу Еньовден, звездите „слизат на Земята“, дарявайки всички треви с огромна лечебна сила, каквато по друго време те нямат. Според нашите баби през нощта срещу Еньовден билките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на Слънцето. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който успее да съзре това, ще бъде здрав през цялата година. Народът вярва, че водата на този ден има лечебни свойства. Слънцето се окъпва във водата и дарява лечебна сила на всички изворчета, ручеи, реки и езерца, преди да тръгне на зима, в нея се къпели и 77-те болести. После се отърсва, и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова има и обичай всеки да се измие или окъпе този ден в река, езеро или извор по изгрев и да се отъркаля в росната трева за здраве и успешно преодоляване на всички болести.

Нощта срещу празника се берат любовни и разделни билки, правят се гадания и магии. На сутринта от набраните билки се оплита венец, през който всеки се провира за здраве. Билките във венеца трябва да са 77 и половина, колкото са и болестите. За 77 болести цяр има, само за половината болест – няма. И точно за нея е половината билка, която определени хора знаят как да намерят.

Седемдесет и седем билки си събрах ,

за тази половината смелост не събрах.

Незнайна и потайна се оказа ,

като любовта отказана.

Възможно ли е тази половина,

да изпълва ни сърцето цяло,

а седемдесет и седем да са само стъпките,

които да събират двама ?!

Нощта срещу Еньовден е нощта и на самодивите. Именно в тази нощ, тези мистични същества стават видими за хората и извиват своите самодивски хора. Невидимият свят е богат на същества, между които и са и самодивите и нашите баби и дядовци, често са се срещали с тях, тъй като все още са имали по-силна връзк с природата и нейните духове.

автор: Гена Живкова-Чолакова