статии

ЕЗИКА НА ЦЕТОВЕТЕ. НЕГОВАТА МАГИЯ И ВЪЗДЕИСТВИЕ

  • 11.09.2018

Цветовете винаги са пленявали и удивлявали човечеството, разглеждани са били като една от най-големите загадки на живота . „Цветът може да успокои или развълнува, да създаде хармония или хаос. От него чакаш чудеса, но той може да предизвика и катастрофа“. Така оценява могъществото на цвета Жак Вено, основател на френския институт по естетика.

Цветовете имат сила и са мощно визуално средство, те са много повече от чисто червено, синьо, жълто или черно, те са част от не вербалната комуникация и универсален език за общуване носещ определено послание, като всеки един цвят си има скрит символизъм и значение. Всяка цивилизация има своите митове и асоциации с цветовете. Безспорно изобразителното изкуство и музиката са най-масовият начин за комуникация между твореца и останалия свят.

Зрението и слуха на хората са основните сетива, отговорни за приемането на околната среда от даден човек. Масовите комуникационни устройства разчитат основно на предаване на глас и видео (подвижно изобразително изкуство). Цифовизирането на информацията с цел по-вярно предаване се прави по сходни начини и за звук и за картина. Кодерите за картина са подобни, понякога аналогични на тези за звук. Звуковите и светлинните вълни се преобразуват в електрически сигнали и се пускат в общ поток информация. За потребителите, това е аудиовизуална информация. Дори името е обединено. Двете сетива, които са толкова близки се сливат в едно! Фрагмент от видеоклип е достатъчен за да предизвика веднага асоциация с любима песен. Много хора виждат цветни петна, отразяващи музиката, която слушат, когато си затворят очите.

Откакто свят светува, изучаването на цвета и неговото разбиране продължава да предизвиква интереса на хората. С изучаването на характеристиката на цветовете се цели да се открие как те въздействат върху настроението, здравето, въображението, възприятието, дори сърдечния ритъм на човека.

Основните характеристики на цветните лъчи са продиктувани от дължината на вълната на светлината. Цветовете на предметите около нас представляват свойството им да поглъщат и отразяват светлина с точно определена дължина на вълната.

Цветът е субективно усещане, което се дължи на способността на ретината в човешкото око да наслагва три различно филтрирани изображения. Цветът е също и свойство на обектите да отразяват или излъчват видима светлина.

През 4-ти век философа Аристотел определя като първични два цвята синьото и жълтото. Той ги асоциира с двете противоположности на живота: слънце и луна, мъж и жена, стимулиране и подтискане, разширение и стесняване, вътре и вън. След това той асоциира цветовете с четирите елемента: огън, вода, земя и въздух. Това са принципите, които се следват от художниците до 19 век., а Нютоновите открития през 19-ти век обръщат представите с краката нагоре.

Хипократ използвал цвета предимно в медицината и е разпознавал някои терапевтични ефекти на цветовете. Авицена, живял в Иран през 11-ти век, вярва, че психическото излъчване на човека е оцветено и индикира неговата предразположеност към различни заболявания. Той е бил лекар и методите му използват оцветяването на пациента при диагностициране.

Ренесансовият лекар фон Хохенхайн, познат като Парацелзий изследва и използва цветовете през 15 век. Съвременник на Коперник, Мартин Лутер, Леонардо Да Винчи и много други, той е силно повлиян от поривите на Ренесанса.

15 век е белязан със страхотни катаклизми в отношенията църква-наука. При последвалото „разделяне” на влиянията, бъдещото изучаване на цвета е било включено към раздела “Наука”, докато за художниците се е смятало, че са родени с инстинктивен усет към цветовете.

Най-важният от всички, който е дал най-много за познанията на човечетството за цветовете е Нютон. През 1672г. Сър Исак Нютон публикува своята първа дискусионна статия за цвета, и четиридесет години по-късно, своя труд “Оптики”.Един от най-великите умове на историята , Йоханес Волфганг Фон Гъоте, работи върху теорията за цветовете и издава труда си “Теория на цвета”, който се преиздава и до днес. Гъоте не е напълно съгласен с Нютон и в трудовете си се опитва да докаже не правотата му.

През 19 век интересът към цвета е претърпява бум. Изкуството на цветовата терапия е възродено и днес дори най-консервативните лекари използват цвета в ежедневната си работа.

През 1920г в известната школа Бахаус, Германия, където са преподавали Итън, Албърс, Кандински, Мондриан и Клее, технологията и изкуството се обединяват напълно. Йоханес Итън подробно се интересува от връзките между цветовете и емоциите, цветовете и формите. Той също забелязва, че всеки от учениците му е имал предпочитана палитра от цветове при работата си и тази палитра е свързана с психологическото оцветяване на конкретния ученик. Той издава труда си “ Изкуството на цвета”.

Днес познаваме природата на цветовете повече от когато и да е, но все още не притежаваме пълното знание. Все повече се говори за цветовете и психологията. Безброй „търсачи” на истината за цветовете оставят отпечатък в знанието за цвета. Такива са К. Гьорсдорф, Дж. Олпорт, Фрилинг, Бресендорф, Кох, Бах, Анджела Райт, Лореа Шиъринг и много други.

Говорейки за цветовете и за тяхното магическо влияние, не може да не споменем за основните органи, с които приемаме визуална информация, а именно очите.

Окото е орган на зрението при човека и животните. При различните организми очите са устроени по различен начин. Единствената функция на най-просто устроените очи е да разграничават тъмнина и светлина. По-сложно устроените предполагат по-развито зрение. Най-сложни са очите на птиците, някои от които могат да поддържат два фокуса. Възприемането на цвета е различно не само между биологичните видове (например котките и кучетата виждат света в черно-бяло), но е и строго индивидуално и субективно усещане. Границата на видимите спектрални цветове за човека е от около 400 до около 700 нанометра (nm), като те се подреждат така по нарастваща големина на вълната.

Човешко око е един изключително сложен орган. Външната обвивка на окото се нарича склера. Тя е белезникава на цвят, твърда е и служи за запазване на сферичната му форма. В предната част склерата преминава в роговица – прозрачна и по-изпъкнала в сравнение с останалата част от очната ябълка. През роговицата се вижда ирисът, в средата на който има отвор, наречен зеница. Ирисът има функцията на диафрагма и чрез свиване и отваряне регулира проникването на светлина в окото. Пространството между роговицата и ириса се нарича предна очна камера, изпълнена с напълно прозрачна течност, наречена камерна вода. В средата окото е запълнено от т.нар. стъкловидно тяло. Между ириса и стъкловидното тяло е разположена очна леща, която се крепи от специални окачващи връзки. Формата на очната леща е много близка до обикновена стъклена леща. При фокусиране на окото за наблюдение на различна далечина тя променя изпъкналостта си, като по този начин променя и оптичната си сила. С увеличение на възрастта лещата се втвърдява и губи способността си да променя формата си. Вътрешният слой на окото се образува от ретината. Тя представлява розова мрежеста тъкан (това е и причината за т.нар. “червени очи” при някои снимки – свелината на светкавицата се отразява в дъното на очите, т.е. в ретината). Ретината се състои от нервни клетки, които приемат светлинния сигнал и го насочват към зрителния център в мозъка. Тези клетки са отговорни за цветовете, които виждаме. Тези клетки се делят на пръчици (около 130 милиона) и колбички (или конусчета, около 7 милиона). От тези нервни клетки излизат зрителни влакна, които се събират в зрителния нерв, водещ към мозъка. Точно на това място се намира т.нар. сляпо петно – място нечувствително към светлината поради отсъствието на нервни клетки. Роговицата, очната леща и камерната вода образуват оптичната система на окото. Чрез нея наблюдавания обект се проектира върху ретината. Срещу зеницата се намира централната ямичка на окото – в средата на т.нар. жълто петно, което е място на най-голяма концентрация на колбички. Това е мястото на най-добро директно виждане. Кобичките са три вида и са съответно отговарящи за приемането на червен, зелен и син цвят. Не е чудно, че моделът RGB в компютрите е заимстван от човешкото око. При проблем с колбичките се наблюдава така нареченият далтонизъм. Най-често срещаната му форма е неспособността за различаване на червено и зелено. Далтонизмът все още не е обяснен на 100%. Първоначалните теории, че е в следствие на липсата на „зелени” и „червени” колбички са оборени, защото жълтото е сума от зелено + червено, а далтонистите нямат проблем с разпознаването на жълти обекти. Изследванията днес се насочват към пътят между колбичките и съответния мозъчен център и търсят причината по-скоро там.

Извън това петно колбичките намаляват, а се увеличават пръчиците. Те са по-чувствителни към светлината, но по-нечувствителни по отношение на цветовете. С тях гледаме основно през нощта, а с колбичките през деня. Затова през нощта е по-трудно да се определят цветовете на различните обекти. Това е и причината, когато гледаме през телескопа различни обекти от далечния космос те да не са така шарени, както по списанията и в интернет – тяхната светлина не е достатъчна за цветочувствителните колбички и те не реагират, а пръчиците, с които виждаме тези обекти са “слепи” за цвета. Пръчиците осъществяват и т.нар. периферно зрение – поради постоянната им активност колбичките в жълтото петно са “заслепени”, а и по-малко светлочувствителни и не виждат по-слабите обекти.

Доказано е, че цветовете и светлината проникват в тялото не само през очите и сме способни да ги „чувстваме” по много начини. Изследвания със слепи хора доказват, че и те могат да познават цветовете стига да се научат да разчитат сигналите на тялото си за тях. Цветовете могат да въздействат на човека по различни начини – физически, оптически, емоционално и т.н.

Когато се говори за физическото въздействие, става въпрос за въздействие върху физиологията на човека. Обективното въздействие на цветовете се потвърждава чрез експерименти и зависи от наситеността на цвета, качествата му, продължителността на въздействие, особеностите на нервната система, възрастта, пола и други фактори. Концепцията за въздействието на цветовете е разработена за пръв път от Йохан Волфганг фон Гьоте. Според него всички тъмни цветове успокояват, а светлите – възбуждат, като въздействат както на физическо, така и на психично ниво.
Цветовете се възприемат асоциативно – например, синьото е „студен” цвят. Минавайки през очите, възприето за цвят достига до всички органи и предизвиква осезаеми усещания.
Някои непосредствени физиологически действия на целия човешки организъм се обясняват с явления, предизвикани от синия или от червения свят, особено когато са силно наситени. Червеният цвят възбужда нервната система, предизвиква учестяване на дишането и пулса и активизира работата на мускулите. Синият цвят оказва забавящо действие върху нервната система. Доказано е, че цветът оказва влияние върху кръвното налягане – то се понижава от синьото и зеленото и се повишава от жълтото и червеното.

Червеният, жълтият и оранжевият цветове са екстровертни цветове, т.е. на импулса обърнат навън. Синият, виолетовият и зеленият цвят са интровертни цветове и при тях импулсът е обърнат навътре. Оранжевият и червеният цвят възбуждат освен зрителния, но и слуховия център в мозъка, като по този начин предизвикват усещане за увеличаване на звука. Затова не без основание често наричат тези цветове „крещящи“. Зеленият и синят цветове са успокояващи цветове, отслабват напрежението в слуховия център и като че ли отслабват или компенсират силата на шума.

Жълто-кафявият цвят изглежда сух, зелено-синият – влажен, розовият – сладникав, червеният – топъл, оранжевият – крещящ, виолетовият – тежък, жълтият – лек. Тези въздействия на цветовете не могат да се обяснят с асоциации. То е предизвикано от синестезията, т.е. възбуждане на един орган при раздразнение на друг.

Цвета може да действа оптически, към това въздействие се отнасят илюзиите или оптическите явления, които са предизвикани от цветовете и които изменят външния вид на предметите. Когато се говори за оптическите свойства на цветовете, могат условно да се определят две групи: синя и червена, защото в общи линии цветовете, с изключение на зеленото, се приближават към някоя от тези две групи.

Светлите цветове, например белият или жълтият, създават ефект на ирадиация, т.е. разпръскване на светлината и като че ли заливат разположените до тях по-тъмни предмети и намаляват оцветените с тези цветове повърхности. Например: ако през цепнатина в дъсчена стена преминава лъч светлина, то цепнатината изглежда по-широка. Когато слънцето свети през клоните на дърветата, клоните изглеждат по-тънки отколкото са всъщност.

Тези явления играят съществена роля при създаването на шрифтове. Така например, буквите E и F запазват цялата си височина, но О и G леко се скъсяват, а особено се скъсяват островръхите A и V. Тези букви изглеждат по-ниски от общата височина на реда. За да изглеждат еднакви с останалите букви, при разполагането им в реда те се изнасят малко нагоре или надолу. С ефекта на ирадиацията се обясняват и различните впечатления създавани от повърхности, които са покрити с хоризонтални или вертикални линии. Жълтият цвят зрително като че ли приповдига повърхността. При това тя изглежда по-обширна заради ефекта на ирадиацията. Червеният цвят се приближава към нас, а светло синият, обратно, се отдалечава от нас. Повърхностите оцветени в тъмносиньо, виолетово и черно, зрително намаляват и се понасят надолу. Зеленият цвят е най-спокойният от всички.

Също така трябва да се отбележи центробежното движение на жълтия цвят и центростремителното – на синия. Ако направим два кръга с еднакви размери и ги запълним единия с жълто, а другия със синьо, то след известно концентриране върху тях се забелязва, че жълтото лъчеизпуска, появява се движение от центъра – навън и почти осезаемо се приближава към човека. Синьото пък създава центростремително движение (подобно на прибиращ се в черупката си охлюв) и се отдалечава от човека. Първият кръг боде очите, а вторият привлича очите. Това въздействие ще се увеличи, ако към него се прибавят и различията в яркостта, т.е. въздействието на жълтото ще се увеличи, ако към него се добави бяло, а на синьото – ако се затъмни с черно.

Цветовете въздействат също и емоционално. Когато говорим за психологическото въздействие на цветовете, става въпрос за чувствата, които те предизвикват в нас. Това влияние е тясно свързано с оптическите свойства на цветовете.

Зеленото е най-спокойният цвят. Той не се движи наникъде и няма дори и оттенък на радост или печал. Това постоянно отсъствие на движение действа благотворно на изморени хора, но може да до скучае с времето. При добавяне на синьо, той става по-сериозен и замислен цвят.

От друга страна, жълтият цвят безпокои човек, боде го, дразни го. Ако се сравни с някое човешко състояние, то той би могъл да съответства на безумието, сляпото буйство (жълтият цвят на Достоевски).

Синьото предразполага към вглъбяване. Колкото по-дълбок и по-тъмен става синият цвят, толкова повече тласка човека към безкрайното, буди в него глад за чистота и стимулира свръхчувствителност. Много тъмно- синьото дава усещане за покой. Синьо близко до черното получава оттенък на печал. Когато става по-светъл, синият цвят придобива равнодушен характер и изглежда далечен и безразличен на човека, също както небето. И колкото по-светъл е, толкова по-беззвучен става, докато не достигне до немия покой – бялото.

Често определят бялото като „липса на цвят“. То е символ на мира, в който изчезват всички цветове, всички материални свойства. Затова белият цвят действа на нашата психика като мълчание. Но това не е мъртво мълчание, а обратно – мълчание пълно с възможности.

Черният цвят действа като нещо без възможности, като мъртво петно, като мълчание без бъдеще.

Равновесието между бялото и черното дава сиво, а естествено сивият цвят не може да предизвика нито движение, нито звук. Сивото е нямо и статично, но тази статичност е по-различна от тази при зеленото, родена от два активни цвята – жълто и синьо. Затова свият цвят е безутешната неподвижност.

Ние възприемаме червения цвят като типично топъл цвят, въздействащ със своята жизненост, живия си неспокоен цвят, който не е лекомислен като жълтия. За разлика от жълтото, червеното сякаш гори в себе си. Но червеният цвят силно променя своето въздействие при промяна на наситеността му. При добавяне на черно към него се появява тъпото, грубо и неспособно да се движи кафяво. В по-тъмните оттенъци на червеното се губи активността на пламъка. Превръщайки се в оранжево, червеното придобива лъчи изпускащото свойство на жълтото, но запазва своята спокойност.

Виолетовият цвят – той е като изстуден червен цвят и затова звучи в известна степен болезнено, като нещо потушено и печално.

Човек избира своя предпочитан (любим) цвят в зависимост от своя характер, но също така и от социалния фактор. В резултат от социологически изследвания е получен следният ред на цветовете съответно на намаляването на предпочитанията към тях: светло синьо – виолетово – бяло – розово – пурпурно – червено – зелено – жълто – оранжево – кафяво – черно. Зависимостта между избора на любим цвят и темперамента разпределят хората в четири основни групи: сангвиник – отговарят цветовете между: розов – лилав и син, холерик – цветовете между: син – светло син – синъо/зелено, меланхолик – цветовете от синъо /зелено – зелено – жълто – охра и флегматик – от охра – оранж – червено – розово.

Характерът и изразителността на цветовете може значително да се изменя в зависимост от асоциациите, които пораждат. Всеки се опитва да обясни емоционалната характеристика на един или друг цвят с характера на предметите, на който обикновено виждаме този цвят. Това е силно индивидуална особеност на всеки човек, зависеща от придобития опит. Тук трудно могат да се установят каквито и да било правила, но с известна вероятност може да се предположи, че червеният цвят се асоциира с огъня и кръвта, жълтия – със слънцето, синият – с небето или водата, зеленият – с гората и полята.

Съществува и такова понятие като цветови слух, т.е. на всеки цвят отговаря музикална нота. Всяка мелодия може да се представи като цветова композиция и обратно. Красива картина и прекрасна мелодия предизвикват еднакви чувства в ценителя. Предпочитания между изобразителното и музикалното изкуство се влияят от вида човек, водещото му сетиво. Седем цвята, седем ноти! Две нарастващи честоти на звуковата и светлинната вълна! Аналогиите са повече от очевидни и лесни за запомняне. Както звукът повишава честотата си от „до” до „си”, така и светлинната вълна повишава своята от червено до виолетово.

червен – до
оранжев – ре
жълт – ми
зелен – фа
син – сол
индигов – ла
виолетов – си

Малко известен факт е, че Нютон е използвал „музикален подход”, когато е разделял цветовете от видимия спектър. Той е избрал числото седем, защото това е броят на нотите и на известните по това време планети в слънчевата система. Разделил е спектъра на седем и е получил седемте основни цвята, които познаваме днес като „Цветовете на дъгата”.

Ако се увеличи честотата на звуковата вълна и на светлинната и се продължи нагоре повторяемостта на октавите присъстваща в музиката и в изобразителното изкуство. „Горно до” съответства на розово, „Горно ре” на златно и т.н.

Интересно е, че се наблюдава сходна цикличност, присъстваща в музикални произведения и в творбите на изобразителното изкуство. Повторяемост на мотиви, редуване на области, завръщане към предходно използван прийом – това са все методи, използвани с еднакъв успех и в двата вида изкуство.Една картина, също като всяко класическо, музикално произведение си има структура и специална подредба на фрагментите. Всичко изглежда цялостно и завършено, когато частите са взаимно-свързани и подредени.

Нотите и различните цветове представляват вибрации. Вибрации, които хората с творчески наклонности умеят да подреждат по едновременно перфектен и уникален начин. Очите или ушите улавят тази красота и я предават на мозъка и независимо от предпочитанията към музикалното или изобразителното изкуство, произведения от което и да е от тях може да разчувства и трогне. Това става, когато честотите в произведението са подредени в близост до тези на човека и по този начин се получава резонанс между човека и произведението. Така както името на всеки резонира с определена честота, така мозъкът харесва определени картини и мелодии.

Изследвайки връзките между психологията и цветовете се достига и до едно друго сетиво – обонянието. Цветовете и ароматите са тясно свързани, а най-често хората изразяват себе си обонятелно с парфюмът, който използват или долавяйки определена миризма я визуализират с цвят и търсят източника и.

Парфюмът е нещо лично, той е като запазена марка за всеки един и изразява неговата индивидуалност. В древността са смятали, че аромата свързва хората с боговете и затова са използвали ароматни масла в религиозните ритуали, в ежедневието и за балсамиране. Днес за ароматните масла имат широко приложение в медицината и лечебни свойства. Освен със своя аромат етеричните масла въздействат и със своя цвят, който дава информация за техните свойства и за начина, по който влияят на тялото и на ума.

Свързвайки парфюмерията със съвременната психология, Паул Йелинек изолира осем основни вида аромати и цветовете, които им съответстват.

Листно зелено: свежо
Жълто: стимулиращо
Оранжево: въодушевяващо
Червено: еротично
Виолетово: душно
Ултрамарин: упойващо
Зеленикаво-синьо: успокояващо
Морско зелено: анти еротично

Всеки парфюм съдържа най-различни компоненти, но изкуството на приготвяне се състои в тяхната дозировка. В производството днес се използват и ароматни съставки, получени по химичен път, но все повече се предпочитат естествените етерични масла пред синтетичните.В грижливо пазените в тайна рецепти на скъпите течности е описано не само съдържанието, но и точните им пропорции. Представяйки ги графично, Йелинек използва цветни ленти с различни дължини, подредени в определена последователност. Той дава множество примери като разяснява какъв е спектърът на въздействие на миризмите. Българското розово масло според него има стимулиращ, дори наркотизиращ ефект и е истински афротизиак. То „покрива” жълтия, червения и ултрамариновия участък от спектъра. Френското лавандулово масло като пълна негова противоположност премахва всякаква възбуда, успокоява и упоява; обхватът му в спектъра се простира от ултрамарина през зеленикаво-синьото до зеленото. Жасминовата есенция прибавя една зелена успокоителна нотка към характеристиките на розовото масло, така че в общи линии въздейства тежко като виолета, който се състои от контрастни цветове.

Спектър на ароматните ефекти според Йелинек:

Жълто – стимулиращо, възбуждащо, лъчезарен характер
Тревистозелено – свежо, чувство на радост и веселие
Морскозелено – антиеротично, приглушено, равнодушно
Зеленикаво-синьо – успокояващо, охлаждащо, егоистично
Ултрамарин – наркотично, мечтателно, меланхолично
Оранжево – екзалтиращо, огряващо, активиращо, любовен копнеж
Червено – еротично, страстно, сексуално-възбуждащо
Виолетово – душно, изпаряващо се, клокочещо, парников климат

Всеки парфюм може да бъде описан съвсем точно, стига да се посочи акцентът или спектърът на ароматното му въздействие.

Ако се разгледат и вкусовите възприятия на човек, усещанията за аромат и вкус пораждат в някои случаи и цветови представи, затова може да се свърже вкуса с цвят и обратно.
Четирите вкусови тенденции, съдържащи се в цветовете:

червено – сладко
синьо – горчиво
зелено – солено
жълто – кисело

Цветовете на основните вкусове са тези на четирите темперамента хора. Тези четири Нютонови цвята са ключови в психологията на цветовете.

Допълнителни цветове и вкусове:

Пиперено – червено – люто
Червено – оранжево пикантно
Оранжево – жълто – сочно, плодово
Златна охра – тръпчиво
Кафяво – парливо
Маслиненозелено – вонящо
Сиво-зелено – с мирис на мухъл, на гнило
Жълто-зелено – смолисто
Синьо-зелено – с миризма на подправки
Ултрамарин – чисто, с мирис на озон
Пурпурнорозово – с мирис на цветя
Пастелни тонове – меко
Светлосиньо – дезодориращо

Въздействието на един цвят е по-силно в присъствието на други цветове. Те се допълват и подчертават взаимно. В света на цветовете има безброй много хармонични съчетания, но за съжаление и още толкова дисхармонични. Тъй като цветовете влияят върху настроението, зле подбраните съчетания предизвикват лошо настроение, раздразнителност и гняв. Цветната среда трябва да се подбира внимателно. Хармоничните цветове са разположени един до друг в колелото на цветовете. Много често те работят добре, когато са използвани заедно, стига стойностите да не са прекалено близки. Тогава цветовете биха изглеждали, като измити, поради липсата на контраст между тях.

Допълващите се цветове са такива, които са разделени от друг цвят. Когато два такива цвята са използвани един до друг, създават вибрация, която ги не ги прави особено предпочитани. Но ако са разделени от други цветове, те може да си паснат и да работят добре заедно.

Биещи се или контрастни цветове са тези, които стоят директно един срещу друг в колелото на цветовете. Въпреки подвеждащото наименование, биещите се цветове често са много добра комбинация, ако са използвани правилно. Те създават контраст, яснота и видимост.

Цветът на жилището винаги е бил от изключително голямо значение. Свързва се с определени настроения и може да предизвика различни чувства.
Цветовете създават атмосфера. Съвместната им игра трябва да се планира внимателно. Един цвят никога не бива да се използва самоцелно. Обкръжаващата среда подсилва, омекотява и допълва неговото въздействие. Ако човек обича силните контрасти, допълнителните цветове в жилището му трябва да се използуват така, че да не се конкурират един с друг. Един основен цвят трябва да доминира, а всички останали да са върху малки площи, само като акценти. Така изпъква красотата на мебелите, декоративните предмети и интериорния текстил. Често срещана грешка е използването на силен или ярък цвят(ярко червено, морско синьо, елек трик и т.н.) в стай, където се пребивава повече време. Това създава напрежение и е добре да бъде избегнато!
При съчетаване на цветове, които са разположени един до друг в спектъра, в композицията не се получава такова високо напрежение. Съчетанията тон в тон винаги са хармонични и действуват успокояващо. Например: червено – оранжево – жълто или червено – виолетово – синьо. Хармония се получава и от финото нюансиране. Човешкото зрение улавя и най-тънките различия в тоновете. Здравото око може да улови до 10 милиона цветни нюанса.
Съчетаването на цветовете в жилищния интериор не може да се извърши по конкретни правила, защото подбирането, въздействието и начинът на използуването им са тясно свързани с индивидуалните усещания на човека.
При вземане на решение за цвета на стените в помещенията трябва да се съобрази преди всичко с естетичните и функционалните аспекти на интериора, а също така и с психическото въздействие на цветовете.
Общо взето, може да се приеме принципът, че цветът на стените, който са фон за мебелите, тъканите, картините и хората, трябва да бъде устойчив и неутрален – само тогава с него ще хармонират всички елементи на интериора. Равновесието на багрите така се постига по-лесно и няма опасност от цветови дразнения.

Всеки цвят има много значения :
За пръв път гърците наблюдавали, че пречупвайки се през прозореца на храма, слънчевата светлина се разлага на цветове. Хората в храма избирали цвета, който според тях можел да ги излекува. В Древен Китай се излагали на слънце в червена коприна – така се лекувал антраксът. Днес вече има много школи за лечение чрез цветовете. Лечението с цветове има своите корени в далечното минало. Още египтяните почитали слънцето като източник на енергия и изцеление и приемали, че емоциите са свързани с цветовете. В древен Вавилон и Рим са се правили слънчеви бани. Персите също практикували лечение със светлина и цвят.

Друг интересен метод на лечение от това време е поставянето на цветни стъкла на прозорците, така че лекуваните да се излагат на слънчевите лъчи, минаващи през тях . А според днешните открития цветните стъкла заедно с преминаващата слънчева светлина през тях се оказват модерна нанотехнология за пречистване на въздуха.

Фрапиращият факт на еднакви значения на цветовете между народи с различна религия, в различни епохи, в продължение на повече от 2000 години може да се открие в т.нар. прототипи или предмети-еталони на фокалните цветове. Е. Рош (1976) е автор на тезата, че в различните естествени езици и в различните примитивни култури индивидите добиват представа и понятие за фокалните цветове чрез индивидуалния си зрително-възприятиен опит от едни и същи прототипи, които са природни субстанции.

Символиката на цветовете се дължи на обективните особености на психиката, на всевъзможните асоциации, които често са доста прости: зелено – пролет, събуждане, надежда; синьо – небе, чистота; червено – огън, кръв; жълто – слънце, живот; черно – тъмнота, страх, неясност, смърт. Такива тълкувания се дължат най-вече на всекидневния ни опит, който се допълва от митологичните, религиозните и естетическите ни възгледи. Като правило синият цвят означава мислене, жълтият – интуицията, червеният – вълнение, зеленият – възприятието. Но има и такива случаи, в които в един и същи цвят съвместно съществуват противоположни значения. Например, жълтото може да значи женственост и измяна. От друга страна, на едно и също абстрактно понятие могат да отговарят няколко цвята. Любовта към майката е бялото, към бога – синьото, към себе си – жълтото, към любимия – червеното, към приятеля – зеленото, сексът е черното.

Това може да се каже за максимално наситените цветове, защото при изменение на наситеността на цвета, неговата символика също се изменя. Така например червеното символизира активност, страст, но при добавяне на бяло се получава розово – нежност. Ако се добави черно, ще се получи бордо, което е натоварено с „аморален“ смисъл.

Белият цвят
Символът на светлината е слънцето, пръскащо бяла светлина. Светлината е светла, бялото също. Бялото се счита за цвят, макар и да е комбинация от всички цветове. Белият цвят характеризира съвършенството и завършеността, демонстрира абсолютното и окончателно решение, пълната свобода на възможностите и премахване на препятствията. Фундаменталното му качество е равенството, тъй като включва в себе си всички цветове. Той винаги вдъхновява, помага, внушава определена вяра. В християнството белият цвят е символ на вярата, чистотата и истината.
Белият цвят е символ на социалното съгласие и мира. В Африка е използван от жреците. Ако се принесе в жертва бяло животно, това е знак на примирие с боговете. Ако домът отвътре е боядисан в бяло, в него ще има съгласие, ако в бяло са боядисани вратите, човекът, който влиза, оставя злото отвън. Бялото присъства в цвета на снега, леда и светлината, облаците, чистия метал, варовиковите скали, пяната на гребените на огромните вълни и на водопадите, избелените влакна, костите, като всеки път е различно. Алабастър, олово, еделвайс, слонова кост, пера, гипс, варовик, креда, лилия, мрамор, брашно, мляко, хартия, перли, кварц, скреж, сняг, лебед, плесен, серно-кисел барит, сребро, нишесте, цинк.

Разликата във вида на зимния пейзаж, огрят от слънцето или притиснат от натежалото сиво небе, прекрасно отразява противоречието между светлото бяло и обикновеното бяло. Ако слънцето грее, навсякъде е красиво; ако е облачно, всичко изглежда мъртво и потискащо. Бялото има две противоречащи си въздействия върху хората:

  1. Доброто бяло, с топъл нюанс. Светлото, искрящо бяло е цветът на слънцето, на деня, на Бога, на Святия Дух, на ангелите, на блажените, на добротата, на вярата, победата и здравомислието.

– Когато топлото зимно слънце дава живот на снега, той блести във всички цветове на спектъра.
– За белия цвят казват, че носи щастие. В Индия почитат белия слон като свещено животно. Бели дрехи носят брамините, проповядващи състояние на духа, лишено от желания и страст.
– Древните египтяни са почитали белия слънчев бик. Белите дрехи у народите с древна култура са олицетворявали мистериите на съществованието, щастливото раждане.
– Бели са били тогите в Рим, с които гражданите са се показвали в обществото.
– Духовността си представяме лъчиста, прозрачна като кристал, който отразява светлината във всички посоки. Тя прави пределите на свръхсетивното достъпни за човека. Затова и бялото е цветът на строгите религиозни тържества и в християнските ритуали се използва при осветяване. Църквата съвсем съзнателно празнува раждането на Спасителя на света, донесъл светлината, в дългите и мрачни зимни дни.
– Бялото е знак и за чест и извисеност, чистота, благородство, святост.
– През Средновековието бялото, носено от влюбени, е означавало началото на щастлива любов. Белият цвят, използван в течение на вековете и по време на погребение, и по време на сватба, е с едни и същи значения – `чистота` (физическа и морална), `неизцапаност`.

  1. Лошото бяло, със студен нюанс. Толкова невинно през деня, в припадащия здрач бялото може да изплаши някого.

– Когато преди буря се кълбят тежки сиви облаци, снегът е просто бял, матово бял, мъртво бял. Лишеното от пъстрота и гланц бяло няма определен характер, по-близо е до студените цветове и от него лъха хлад.
– Всички духове на починали се явяват в млечно-белезникава мъгла. Призраците са забулени в сиво-бели наметала, а царят на ужаса, така, както го представя Откровението на Йоан, язди на мръсно бял кон.
– Бялата кула в Лондонския Тауър, в която са били затворени толкова много воини и крале, въздейства много по-силно на въображението с бледоликите си затворници в бели килии, отколкото Кървавата кула.
– Игра на природата в подкрепа на борбата за оцеляване е измамната бяла маска, зад която се крият хищници като бялата мечка, полярната лисица или белката. Два от тях предизвикват ужас у всекиго – бялата мечка от полярния кръг и бялата акула в тропическите морета. Силният страх на човека от бялата мечка идва от безсмислената й жестокост, скрита зад някаква на пръв поглед небесна невинност и любов. Бялото на акулата обаче също ни кара да потръпваме от отвращение и страх.
– Странен е и белият кит, който Херман Мелвил описва в прочутия си роман „Моби Дик” (1851), придавайки му почти човешки черти. Напразно капитан Ахаб го преследва из седемте морета – Моби Дик, който успява да се изплъзне от всички китоловци или да ги унищожи, убива и този най-вманиачен преследвач. В отделна глава на романа Мелвил разсъждава върху „белотата на кита” и противоречието между нежния, излъчващ спокойствие цвят и жестокостта на звяра. Моби Дик става толкова популярен, че когато през 1966 г. един заблудил се кит белуга навлиза нагоре по течението на р. Рейн в Германия, хората веднага го кръщават с това име. Седмици наред съобщенията за него не слизат от вестниците, а всички, успели да зърнат блестящото му гигантско тяло, са възхитени. Никой така и не успява да улови заблудения обитател на океаните и всички въздъхват с облекчение, когато намира обратния път към Северно море.

Обикновеният потребител днес живее в „бяла атмосфера”, осигурявана от пералните машини и праховете за пране. Всеки прах изпира по-добре от другия, прогонва мръсотията, за да отвори място за белотата. И така – все по-бяло и по-бяло. Навсякъде, където се движат хора, ухае на искрящи от белота изпрани дрехи.

Цветът на живота ни, бялото, е определящо в работното облекло на художниците, бояджиите и гипсаджиите – често опръскано с маслени бои или вар. Бели престилки носят козметиците и фризьорите. Магазините за хранителни продукти блестят от чистота и свежест, а привлекателните продавачки в бели престилки ни гледат примамливо. Операционните зали лъщят от стерилност, облени от бяла светлина лекари и сестри правят бели превръзки в миришещите на карбол и облицовани с бели плочки помещения.
Умереното бяло в работното облекло придава значимост, внушава почит, предполага компетентност. Когато след работа видим усмихнатата продавачка или строгия лекар в цивилни дрехи, изпитваме известно разочарование.
Бялото ни съпътства както в храната, така и в политиката. Ядем бял хляб, бяло зеле, бяла наденица, бяла риба, пием бяла бира и бяло вино с бяло сирене.
В летните облекла днес също доминира белият цвят, той преобразява хората, прави ги по-интересни. Белите дрехи правят човека да изглежда по-едър и не подчертават фигурата му, затова видът му е впечатляващ, в облеклото белият цвят означава начало, бялото – това е цвета на светлината, той я отразява. Белият цвят е универсален – съдържа в себе си всички цветове, но е и “отсъствие” на цвят, негов символ и знак е Метала.
Ако човек избира белия цвят, това значи, че той се стреми да се освободи от неприятностите.

Черният цвят
Черният цвят винаги скрива в себе си онова, което носи, той е загадъчен и се използва във филмите на ужасите. Предизвикващ любопитство, привличащ и плашещ, той винаги призовава човека да освободи своята същност, т.е. човек трябва да мине през черното, за да познае бялото. Черното – На изток смятат черното за градивен, позитивен цвят. Това е цвета на парите. Елемента на черното е Водата, а тя е знака на богатството. Не е желателно обаче да се прекалява с черният цвят в дома – той носи прекалено Ин енергия. Използвайте го като акцент – в украшения или орнаменти. Комбинацията на черно и бяло е особено успешна за офиса.
Черният цвят съдържа обещание, че „всичко ще бъде наред” и надежда, но при това трябва да помните, че той няма да ви пусне такива каквито сте били по-рано. Когато настъпи депресия, остават само негативните характеристики на черния цвят, който винаги, подобно на смъртта, намеква за тишина и спокойствие.
В Африка принасянето на черно животно в жертва означава молба за дъжд. Черните белези на тялото означават болест.
Черните дрехи означават недостиг или липса на нещо в живота, от черното трябва да се излиза бавно, като се разрежда с други цветове. Защото черното означава тотално поглъщане на всички цветове и всеки, който е носил черна дреха в зноен леген ден, има впечатления от свойството на черния цвят да поглъща, а бялото – тоталното им отразяване. И следователно няма защо да се чудим, че летните дрехи са винаги в по-светли топове, а зимните – в по-тъмни. Дрехите сменят окраската и цвета си съобразно климата почти като кожата на хамелеон.
Черният и белият цвят помежду си се гасят, вече не носят първоначалната си информация и не потискат психиката. По принцип, черно облекло се избира при депресия и когато се отхвърлят околните.

Сивият цвят
Сивият цвят свързва противоположните качества на черния и белия цвят. Единствената цел е стабилност и хармония. Сивият цвят навява самота, тъй като се намира на границата между черния и белия. Хората, които предпочитат сивия цвят, не вярват, че емоциите могат нещо да решат, не вярват в искреността на емоционалните преживявания, смятат, че емоциите могат да се проявяват само при определени обстоятелства. Оттук идва и тяхната емоционална сдържаност. Сивият цвят стабилизира процесите наоколо, но винаги изглежда някак раздвоен, тъй като същевременно навява тъга и меланхолия.
В негативен план този цвят напомня старостта, болестта, недостига. В положителен смисъл сивият цвят носи увереност и сила.
В митологията сивият цвят се използва малко.
Ако той преобладава в дрехите, за човека е характерен стремежът да открие идеалните чувства и усещания, които носят вътрешна хармония и спокойствие. Този цвят дава сила на слабия и уязвимия. Сивата дреха дава възможност за свобода и добре успокоява нервите, този цвят се облича при нервно изтощение.

Сребърният цвят
Сребърният цвят е устойчив, намалява вълнението, освобождава от емоционалната скованост, способен е да прониква навсякъде, умее да прекратява споровете и да разкрива фантазиите на хората.
В негативното си значение сребърният цвят е свързан с неспособността да се вземат решения, самоизмама, илюзии относно това, което се случва. Често този цвят се асоциира с лунната пътека. Човек, който обича този цвят, не може да поема отговорност.
В митологията сребърният цвят е символ на сребърната нишка, която свързва душата и тялото. Според хералдиката отговаря на бисера символизиращ чистота,невинност ,мъдрост.
Сребърното може да лекува – успокоява нервите, нормализира жлезите с вътрешна секреция, и влияе благоприятно на бъбреците.

Червеният цвят
Червеният цвят олицетворява могъществото, силата, волята за победа. Хората, които харесват, червеното, винаги постигат онова, което искат, винаги са в движение, винаги са извор на енергия. Обичат да бъдат първи, но не винаги могат да бъдат – това зависи от разрушителните им качества. Девизът им е „Да оцелее най-силният”. Червеният цвят символизира страстта, възбудеността. Човекът, който носи червено, обича страстно, мрази страстно и страстно вярва. Склонен е към импулсивни постъпки, необмислени предварително, този цвят го кара да бъде активен във всичко, вдъхновява и насочва силите за продължаване на започнатото, олицетворява победата и способността точно да се нанесе удар. Търсейки винаги справедливост, той е добър реформатор, но постоянно трябва да бъде убеждаван, че е велик, ако не – може да разруши всичко и да запали война, без да мисли за жертвите. Тези хора винаги привличат вниманието, те са демонстративни и прями.
Червеният цвят управлява сексуалните отношения, той тласка към сближение дори да няма истинско влечение. Червеният цвят подпомага дейността на жлезите с вътрешна секреция, изработката на адреналин, свързан с органите на размножаването, повишава температурата на тялото, прави мускулите еластични, а ставите – подвижни.

Фолклорните употреби на червеното в рамките дори на един празник маркират изведимост на значенията на червения цвят от двата предмета-еталона – огън и кръв. Например на Първи март се изнасят червени черги и халища на оградите, чердаците и пр. Обяснението, което дават информантите, е „защото от червеното всичко живо бега“ (Миков 1985). Този отговор визира стратегията на първомартенския обичай – да предпазва от лошите сили и животни, събуждащи се в началото на пролетта наред с позитивните природни сили и обекти. Очевидно семантизацията в обичая насочва към култивирания огън, съзнателно използван от човека, за да прогонва и унищожава опасните животни. В обичая се поставя изискване-табу – мартениците да се правят само от ритуално чисти жени – девойки и възрастни жени, които нямат менструален месечен цикъл, т.е. от техните тела не изтича всеки месец „нечиста кръв“.
В митологията червеният цвят се използва много. Богът на войната се облича в червено, в Африка червеното означава „безкрайно те обичам”, в хералдиката на кръстоносците червеното означава любов към Бога, ближния, но също ярост и жестокост. В християнството е символ на великолепието и пролятата кръв.В астрологията червения цвят отговаря на зодия овен – кармин и бордо за скорпион , както и на дракон в китайския хороскоп. Според изтока Червеното се свързва и с коренната чакра- Маланкара. Това е първата енергийна чакра, разположена в основата на гръбначния стълб и свързана с земната енергия и стабилност.Според хералдиката червеното е цвета на рубина и се свързва със сила и мъжество.

Розовият цвят
Розовият цвят означава романтика, доброта, любов, страст. Той предизвиква чувство на комфорт, успокоява, спасява от натрапчиви мисли, помага в криза. За хората, които го харесват, е характерна извънредната чувствителност. Тъй като говорим за червения тон на по-висока октава, този осми цвят има много общи характеристики с червеното. Освен това розовото се намира отвъд виолетовия край на спектъра и разбира по-проникновено житейския процес. Осмият цвят се проявява не просто като груба или физическа енергия, но и като движеща сила, направлявана от релсите на дисциплината. Осъзнаването на процесите, в живота се съчетава с физическата енергия и подтиква розовото да превръща виденията в реалност. Мисията на този цвят е да преплете хармонично безграничността на духовното проникновение с ограничеността на физическите форми.
Смята се, че хората, които харесват цвета на орхидеята имат ярка индивидуалност, а понякога – излишна екзотичност и непреклонност. Според зодиака това е символа на зодия везни.

Жълтият цвят
Жълтият цвят олицетворява ума и вниманието, той е най-гъвкавият, прониква навсякъде, помага да се преодолеят трудностите, подобрява концентрацията и мисленето. Под въздействието на жълтия цвят се вземат бързи решения и мигновено се изпълняват. Хората, привърженици на жълтото, не обичат глупаците. Обичат да влизат в спор и да им се възхищават, имат висока самооценка и са уверени в себе си. Жълтият символизира интуицията, съобразителността, оригиналността.
Ако някой иска да носи жълто, значи той се стреми към вътрешна хармония, спасение от неприятностите и желание да се действа съзнателно. Основната потребност на тези хората е да се покажат, те търсят свободни отношения. Жълтият цвят спасява от лъжливата срамежливост и мислите от типа „не съм достатъчно добър”.
В митологията жълтото се олицетворява със Слънцето, топлината, пролетта и цветята.
Жълтото съответства на чакрата на слънчевия сплит и носи енергията на интелектът, който отделя човека от животинската му природа, заложена в неговия биологичен вид. В хералдината отговаря на топаза и символизира величие, богатство, великолепие, а в атрологичта е символ на двойнствената природа на знака близнаци.

Оранжевият цвят
Този цвят действа много меко, влиянието му е топло, радостно и възбуждащо. Той е свързан със стремежа да се постигне самоутвърждаване.
Оранжевият цвят е цветът на топлината, блаженството, на мекия блясък и залязващото слънце. Той радва и носи добро настроение, на практика винаги има благотворно влияние и показва радостните страни от живота.
Оранжевото принадлежи на свръх емоционалните хора, те са блестящи, но неравномерно надарени ,изумяват околните с гъвкавостта си и многостранността на психиката си, често имат художествен талант, доброта, отзивчивост. Но в същото време са повърхностни, имат неустойчиви интереси, постоянна потребност от нови занимания. Оранжевият цвят укрепва волята, поддържа сексуалността, активизира жлезите с вътрешна секреция, регулира обменните процеси, лекува пикочно половата система, подобрява кръвообращението и цвета на кожата. Той оказва поддръжка в тежка ситуация, връща загубеното равновесие и се смята за един от най-добрите цветове в психотерапията. Оранжевото съответства на коремната чакра. И в действията, и в мислите си оранжевото винаги се стреми и означава само едно: баланс. Баланс между физическата природа и интелекта. В астрологичта е символ на знака на лъва.

Зеленият цвят
Зеленият цвят се получава от сливането на синия и жълтия – те взаимно се допълват. В зеленото е заложена потенциална енергия – този цвят не отразява спокойствие, а вътрешно напрегнато състояние. Зеленото отразява отношението на човека към самия себе си. Този цвят символизира процъфтяването и новите начинания.
Хората, които предпочитат зеленото, по принцип виждат двете страни на ситуацията, умеят да оценяват шансовете за благоприятен изход, имат висока работоспособност и са склонни да помагат на другите. Те са приветливи, но и много тайнствени, имат собствен свят, който не разкриват на никого.
Зеленият неутрализира действието на останалите цветове, помага да се разсеят негативните емоции, носи спокойствие и умиротворителност, помага на концентрацията и на вземането на решения, помага при шок и има сънотворно действие.
Смята се, че действа добре на страдащи от клаустрофобия. Зеленото съответства на сърдечната чакра. Зеленото е цветът на природата и равновесието между множеството постоянно променящи се сили. Зеленото бележи средата между червения и виолетовия край па видимия спектър. Според хералдиката зеленото е цвета на изумруда и символизира свобода, надежда и здраве , а в атрологичта отговаря на зодия телец като оливно зелено и на рак като тревисто зелено.

Синият цвят
Синьото създава предпоставка за дълбок размисъл над живота и истината. Синият цвят символизира постоянство, упоритост, настойчивост, преданост, сериозност, строгост. Хората, които го предпочитат, се стремят към ред и систематизация, те винаги имат своя гледна точка, предани са на делото си.
В митовете синият цвят е божествена проява и цвят на загадъчността. Синият цвят е загуба на реалността, мечта, фанатизъм. В този цвят са облечени маговете и вълшебниците. Облечените в синьо през средновековието знаели истината.
В древен Египет вътрешността на пирамидите се боядисвали в синьо, скарабеят също е син, Буда и Кришна са сини. Синият цвят на знамената означава свобода, обединение.
Синьото възстановява нервната система, помага при разсеяност, при сърцебиене балансира емоциите и намалява кръвното налягане.
Хората, подложени на стрес и напрежение не харесват синия цвят, отхвърлят го и пушачите.
Предпочитат го хора, които търсят хармония с околните и със себе си.

Синьото съответства на чакрата на гърлото. Синьото бележи оттласването от чисто физическите сфери на живота и навлизането в духовните. Индигото бележи чакрата на челото, позната като чакрата на третото око. Счита се, че тази чакра все още не е развита в човека напълно. Индигото дава духовното прозрение, дължащо се не толкова на вярата и упованието, както е при светло синьото, а по-скоро на здравата връзка с живота. В хералдиката синьото е цвета на сапфира и символизира слава, чест,вярност и искреност,а според астрологията светлосиния цвят бележи зодия водолей, а тъмносиния стрелец.

Кафявият цвят
Кафявото изразява жизнеността на тялото. Хората, които предпочитат този цвят, желаят физически отдих и покой.
Кафявият цвят носи стабилност, преданост, той успокоява по време на тревога и вълнения. Влияе много добре при нервно изтощение, когато на човек му се струва, че ситуацията е неразрешима. Отхвърля се от хората, които искат да намерят индивидуалността си и които търсят независимост и внимание. Асоциира се с: земя, сигурност, дърво, стабилност.
Кафявото е много практичен интериорен цвят и подходящ за дневни, офиси и трапезарии. Кафявото е известно като „новият“ неутрален цвят. С многобройните си тонове от тъмно кафяво до светло бежово, кафявото може да се комбинира добре с почти всеки друг цвят.

Върху избора на цвета влияят най-различни фактори. Южните темпераментни народи, живеещи в горещите слънчеви страни, обичат ярките цветове, а северните народи – по-спокойни и сдържани цветове, предпочитат меките пастелни тонове. Символически значението на цветовете е тясно свързано с националните традиции . Цветът си взаимодейства и с времето: всяка епоха „избира“ своите цветове. Социалните психолози са склонни да обяснят тези тенденции не толкова с интересите на рекламодателите, колкото с настроенията в обществото. Точно затова цветът служи за индикатор на нагласата на човека, отразява неговите психологически особености, характера му и дори социалната група, към която принадлежи. Цвета е този които различава човека от животните, създава мигновено впечатление,привлича вниманието, провокира въображението и е универсален език разбираем за всички.