Замисляли ли сте се за вратите през които минавате, до къде водят, какво се крие зад тях?
Ако трябва да се замислим сериозно, вратите съществуват още от времето на Неолита…..
Кое е първото нещо, което забелязвате в една сграда? Отдалеч – може би цялостното ѝ излъчване. Отблизо обаче първото, пред което се изправяме, е вратата. Но обръщаме ли ѝ достатъчно внимание?
Врати, които водят към други светове. Създадени с вдъхновение и прецизна мисъл, а не просто като част от архитектурата. Врати, които не ни оставят безразлични. Врати, пред които полетът на фантазията няма крайна точка.
Има врати, които винаги ще ни отвеждат към някого. Понякога може да са заключени и дълго да търсим ключа за тях. Да не го открием и те да си останат далечни и непознати. Други да са без ключ и вечно отворени. Да ни приютяват, когато навън завали или задуха страшният вятър на несигурността. Някои врати можем да отворим по веднъж, така че трябва да внимаваме като ги затваряме. С други трябва да внимаваме като минаваме покрай тях, да преценим дали е разумно да се спрем или е по- добре да ги отминем..
И така всеки ден ще заставаме пред нови врати това не бива да ни плаши. Е, някои ще ни отвеждат към нови непознати светове, някои ще са малки приключения, а други ще ни отвеждат към добре отъпкани пътеки. Цял живот ще излизаме през една, а ще влизаме през друга врата. Понякога някои врати ще се затварят без предупреждение, но в същия момент някоя друга врата някъде ще се отвори за нас. Само не трябва да губим прекалено много време да се опитваме да надзърнем през затворена и да пропуснем отворена. Не трябва да блъскаме и чупим вратите, които вече не се отварят – вероятно си има причина. Трябва внимателно да оглеждаме всяка една врата, да не се залъгваме от вида й, а трезво да преценяваме какво може да има зад нея. Все пак добре знаем, че вида понякога лъже. Тънката паяжина на мислите ни може да се прокрадва зад всяка врата. Можем да си представяме какво се крие зад нея, но не винаги ще ни допуснат да се уверим.
Всяка врата ще ни отвежда до някого. Неизбежно някои врати ще ни напомнят на други и затова ще искаме да ги отворим. Понякога ще се разочароваме, друг път ще летим от радостта на новото. Само да не се оклоняваме от целите си и безразборно да се лутаме от врата на врата и да просим залък радост и да оставяме навсякъде късче от мечтите си.
Понякога ще затваряме собствената си врата, ще я заключваме и няма да допускаме никой в душата си. Друг път ще я отваряме широка и ще чакаме с трепет някой – познат или не. Понякога ще забравяме да я заключим и ще ни изненадват объркани посетители. Понякога случайностите ще помагат, ще ни побутват по стръмната стълба на избора, понякога чувства ще ни объркват – разколебават и насърчават.
Понякога ще си мислим какво ще е, ако всички врати са отворени или държим връзката с ключовете от всички ключалки.
А понякога просто ще се втурваме без да помислим … и все повече врати ще ни водят точно до специален някои!
Последни коментари