За тези, които не са я чували, ще кажа, че самардалата е основна съставка в българската шарена сол. Тя се използва и като подправка за различни ястия като сандвичи, ориз, картофи, меса, домати, краставици и др.

Тя е многогодишно тревисто растение от семейство Лукови, чието име Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum, преведено означава нектаров чесън и затова в англоговорящите държави, хората наричат Honey Garlik, т.е. меден чесън.

Височината на самардалата е около метър, но на подходящи места може да порасне и в повече сантиметри. В своя растеж образува здраво кръгло стъбло, което завършва с красиви цветове. Те се появяват на четвъртата, или петата година и приличат на пъстри камбанки, събрани в съцветия от двадесет до шестдесет броя. Цветовете, в зависимост от климата, се появяват през месец април, или май. Нежни, красиви в зеленикавобял и лилав цвят, достигащи в диаметър около двадесет сантиметра, те изкушават хората да отглеждат подправката и като декоративно растение. Самардалата е подходяща за украса на бордюри и алпинеуми, за оформянето на цветни петна и лехи, заради което е наречена “българско лале”.

Самардалата е най-разпространена в източната част на Стара планина, в Сливенската и Старозагорската област. Расте най-вече на влажни и сенчести места. Може да се срещне в подлеса на габъровите и буковите гори. От яйцевидните и луковици излизат по няколко стръка, които са с дължина около 40см. Външно прилича на трева, но може да се разпознае много лесно по стеблото, което е трискатово. Има много силен аромат, който е нагарчащ и по-лютив от този на чесъна, лука и левурдата. Това е причината да се избягва прясната консумация и да се използва повече като изсушена подправка.

За да се превърне в подправка, самардалата се бере, докато стръковете са още млади, преди зреенето на семената да е започнало. Използват се най-вече дългите и месести листа. След като престоят един ден, те се смилат до получаването на ароматна пихтия, която впоследствие може да се смеси със сол. Стандартната пропорция е едно към едно, но всеки може да добави толкова сол, колкото пожелае. Много е важно получената смес да се разбърка хубаво, след което да се постави в плосък съд, за да съхне. Добре е да бъде на проветриво място. Хубаво е да се разбърква по 2-3 пъти всеки ден, докато изсъхне напълно. Сушенето трае около 30-40 дни. След това може да се пресее и да се затвори в непрозрачен съд. С течение на времето цветът потъмнява и вече не е яркозелен. Въпреки това, вкусовите качества остават непроменени.

Самардалата се използва най-вече, като изсушена подправка заради силния си аромат, но понякога може да се консумира и в суров вид. Например, тя се съчетава много добре с домати и краставици и може да бъде отлично допълнение към някои салати.

Вкусът на натрошеното сирене се допълва много успешно със самардала. Зелените салати или ястията с лапад, спанак и коприва също се съчетават добре с подправката. Сушената самардала е подходяща за овкусяване на картофи, без значение под каква форма са сготвени. Тя придава допълнителен аромат на агнешкото и пилешкото месо, гъбите и ориза. Препечена филийка, намазана с масло и поръсена отгоре със самардала, е много добър вариант за закуска. Когато тараторът е овкусен с подправката, той придобива характерен и много приятен аромат.

Счита се, че растението влияе добре на хората с хипертония, но е малко спорно, как съотношението му със солта може да бъде ползотворно за това. Тя има етерично масло в състава си, флавоноиди, танини и стероли. Притежава противовъзпалителни свойства и помага при различни сърдечно-съдови заболявания, рак и артеросклероза.

Доказано е, че самардалата може да сваля лошия холестерол, но само когато не е смесена със сол. Тя улеснява храносмилането и повишава апетита. Може да се пие като чай и помага срещу запек, стомашни болки, псориазис и кашлица. Стимулира уринирането, пречиства пикочния мехур и бъбреците. Капките от листата се използват за зарастване на рани и като мехлем за кожни болести.

Автор: Гена Живкова-Чолакова